Политическата обстановка във Франция, Германия и Великобритания през февруари 2026 г.

1. Германия: Икономически прагматизъм и атлантизъм

Под ръководството на федералния канцлер Фридрих Мерц, Германия заема позиция, която се отдалечава от европейския протекционизъм в полза на икономическата свобода и засилване на връзките със САЩ.

• Дерегулация: Мерц се позиционира като основен застъпник за драстична дерегулация в рамките на ЕС, вярвайки, че това е пътят към икономическо възстановяване в условията на глобална несигурност.

• Връзки с Вашингтон: Канцлерът настоява за рестарт на отношенията с администрацията на Тръмп, като предлага засилване на отбранителните способности на Европа чрез отворен пазар за оръжейни поръчки.

• Конфликт с Париж: Фактът, че Германия е готова да допусне американски фирми до европейските поръчки в отбраната, създава директно напрежение с Франция, която настоява за приоритет на европейското производство.

2. Франция: Европейски суверенитет и глобално лидерство

Президентът Еманюел Макрон продължава да развива своята визия за независима и икономически защитена Европа, особено в контекста на агресивните икономически политики на големите сили.

• „Европейско предимство“: Макрон подчертава, че сектори като стоманата, автомобилостроенето и отбраната трябва да бъдат защитени, за да не бъдат „пометени“ от американските субсидии и китайската експанзия.

• Председателство на Г7: Като домакин на Г7 през 2026 г., Франция поставя акцент върху реформирането на международната финансова архитектура и намаляването на макроикономическите дисбаланси.

• Приоритети: Основните стълбове на френското председателство включват още безопасността на изкуствения интелект, диверсификацията на веригите за доставки на критични минерали и продължаващата подкрепа за Украйна.

3. Великобритания: Вътрешна нестабилност и източен завой

Лондон е изправен пред парадокса на парализиращи вътрешни скандали и същевременно активни дипломатически маневри за осигуряване на нови партньорства извън Европа.

• „Аферата Манделсън“: Вътрешното напрежение достигна точка на кипене с оставката на Морган Максуини (началник на кабинета на Киър Стармър). Причината е назначаването на Питър Манделсън за посланик в САЩ, което бе компрометирано от нови разкрития за негови връзки с Джефри Епстийн.

• Дипломация с Китай: Въпреки скандалите, Лондон успя да постигне съгласие с Пекин за разширяване на безвизовия режим за британски граждани – ход, който се разглежда като опит за икономическо балансиране на фона на усложнените отношения с Вашингтон.

Резюме на политическия разлом

Докато Германия залага на отвореност към пазарите и САЩ, за да запази икономическата си мощ, Франция се стреми да изгради „крепост Европа“, която да устои на външния натиск чрез протекционизъм и реформи в глобалния ред. В същото време Великобритания се бори със сенките на миналото (скандала Епстийн), докато се опитва да маневрира между глобалните сили, търсейки икономически изгоди в Азия. Този триъгълник от различни стратегии показва липсата на единен европейски отговор на геополитическите предизвикателства на 2026 г.