Кои са инструментите на Тръмп за икономически натиск?
През 2026 г. администрацията на Доналд Тръмп прилага агресивна стратегия, описана от международни експерти като „wrecking-ball politics“ (политика на разрушителната топка), която заменя многостранното сътрудничество с транзакционен натиск.
Evgeniy
2/13/20261 min read


Новите и разширени инструменти за икономически натиск на Тръмп включват:
• Мащабни мита, несъвместими със СТО: Вашингтон открито пренебрегва правилата на Световната търговска организация, налагайки огромни мита върху почти всяка страна с цел осигуряване на двустранни сделки под девиза „Америка на първо място“.
• Икономическа принуда за двустранни споразумения: Администрацията използва икономическа сила, за да принуди съюзници и партньори да сключват нови, често по-изгодни за САЩ търговски договори, като същевременно блокира традиционни международни форуми за преговори.
• „Наказателни“ мита срещу трети страни: Тръмп използва заплахата от мита срещу държави, които търгуват със санкционирани от него режими. Пример за това е петролната блокада на Куба, при която Мексико бе принудено да спре доставките на гориво за острова, за да избегне наказателни тарифи от страна на САЩ.
• Драстична дерегулация като конкурентно оръжие: Отмяната на „Endangerment Finding“ (правното основание за климатични правила) се представя като най-голямата дерегулаторна акция в историята. Чрез нея EPA премахва екологичните разходи за американската индустрия на стойност 1,3 трилиона долара, което създава икономическо предимство за американските фирми спрямо тези в Европа и Азия, които спазват по-строги стандарти.
• Инвестиционни забрани и протекционизъм: Въвеждат се забрани за входящи инвестиции и нови бариери пред чуждите компании, за да се защитят стратегически американски сектори.
• Натиск върху дигиталното регулиране: САЩ използват търговското напрежение, за да влияят върху вътрешните регулации на партньорите си, особено в областта на дигиталните пазари и технологиите.
Според Мюнхенския доклад за сигурност тези инструменти са част от усилията на Вашингтон да изгради пост-американски ред, базиран на силата и транзакционните сделки, а не на универсалните международни норми.