Каква е в началото на 2026 г. концепцията за многостранно сътрудничество?

Основните измерения на многостранното сътрудничество според източниците са:

1. Визията на Китай за глобално управление

На Световния икономически форум в Давос през 2026 г. Китай агресивно промотира своята визия за „общност със споделено бъдеще за човечеството“.

• Инициативи за сътрудничество: Пекин предлага решения чрез Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобално управление, като алтернатива на „едностранчивостта и конфронтацията“.

• Защита на свободната търговия: Китай призовава за укрепване на Световната търговска организация (СТО) и МВФ, като се противопоставя на търговските войни, които според оценки на МВФ могат да намалят глобалния БВП със 7%.

• Диалог вместо сила: Вицепремиерът на Китай подчертава, че „светът не трябва да се връща към закона на джунглата“, където силният тормози слабия, и че проблемите трябва да се решават чрез „консултации на равна нога“.

2. Институционална солидарност срещу едностранните действия

Наблюдава се безпрецедентно ниво на колективна съпротива от страна на международни институции и съюзници срещу агресивната външна политика на администрацията на Тръмп:

• Европейски отговор: Европейският парламент официално преустанови работата по търговското споразумение със САЩ в знак на протест срещу американските заплахи към Гренландия и Дания.

• Военно сдържане в НАТО: В исторически прецедент съюзници от НАТО (Франция, Германия, Обединеното кралство, Швеция и Норвегия) изпратиха войски в Гренландия за учения, целящи да демонстрират солидарност и да възпрат териториалните амбиции на собствения си основен съюзник.

• Банкова солидарност: Управителите на централните банки на ЕЦБ, Обединеното кралство, Австралия, Бразилия и други държави излязоха с обща декларация в подкрепа на независимостта на Джером Пауъл, определяйки я като крайъгълен камък на икономическата стабилност.

3. Дипломатическо „хеджиране“ и нови партньорства

Поради непредвидимостта на Вашингтон, традиционни съюзници търсят нови многостранни или двустранни формати за сигурност:

• Канада и Китай: Канадският премиер Марк Карни обяви „нова стратегическа партньорство“ с Пекин, наричайки Китай „по-предвидим“ партньор от САЩ в условията на рухваща глобална инфраструктура.

• Регионални енергийни хъбове: Осем държави около Балтийско море (включително Полша, Германия и балтийските страни) засилват сътрудничеството си за декарбонизация и енергийна независимост от Русия чрез интегрирани мрежи и офшорна вятърна енергия.

4. Алтернативното „многостранно“ сътрудничество на Тръмп

Администрацията на Тръмп предлага свои собствени формати, които обаче често заобикалят съществуващите международни организации като ООН:

• Съвет за мир (Board of Peace): Тръмп разширява първоначалната му мисия от управление на Газа до глобален орган за медиация на конфликти.

• Търговски условия: Членството в този нов орган изисква значителна финансова вноска (около 1 милиард долара), което критиците тълкуват като опит за замяна на досегашния ред със структура, в която САЩ „диктуват правилата“ на базата на трансакционна логика.

В обобщение, многостранното сътрудничество през 2026 г. вече не се възприема като „даденост“, а като инструмент за стратегическо оцеляване. Докато Китай се опитва да запълни вакуума чрез реторика за взаимна изгода,, европейските съюзници използват колективни институционални механизми, за да се защитят от натиска на Вашингтон.